ИНТЕРВЮ С ИЛИАН МИЛИНОВ - НОСИТЕЛ НА RED DOT DESIGN AWARD 2012
Илиан Милинов е дипломиран инженер дизайнер от Лесотехническия университет в София. Привлича сериозно внимание, още докато работи в българския производител на офис мебели ОРТ. През 2002 г. проектът му Seattable носи на него и на фирмата редица международни отличия. През 2008 г. Илиан избира пътя на самостоятелното развитие, създавайки свое студио за дизайн. В момента работи за редица български и чуждестранни фирми. След десетки международни отличия Илиан е пример за български дизайнер, който спокойно може да бъде наречен успешен. Доказателство за това е и последното му отличие - Rеd Dot Design Award 2012. 2012 г. ви донесе втора награда Red Dot Design след тази през 2010. Каква е ролята на подобни награди в професионалното развитие на един дизайнер? Red Dot e международно признат знак за отличен дизайн, един от малкото, които действително високо ценя. Когато от Red Dot кажат: "Харесваме дизайна, който правиш", това за мен е много ценно. А в каква степен клиентите възприемат отличените с престижни международни награди проекти, предполагам, е различно, но повечето се впечатляват. Печеленето на престижни международни конкурси проправя ли необратимо пътя на дизайнера към световната дизайн сцена? За някои сигурно да, но в моя случай реално чуждите компании, с които работя, са под 20%. Много хора смятат, че щом си известен, значи си богат. Това важи ли и за сферата на продуктовия дизайн? За щастие нито съм известен, нито съм богат. Това, което се старая, е аз и моето семейство да сме независими, което, мисля, се получава. След десетки международни признания (аз изброих поне 23) смятате ли себе си за успял дизайнер? Да, може би звучи тъпо, но наистина имам усещането, че добре се справям с работата си. Каква е вашата формула на успеха при участие в международен конкурс за дизайн от ранга на Red Dot Design?
Опитвам се да правя дизайн, който решава проблеми.
Окачваемият сгъваем стол Hang Stool е печелившата ви карта през 2012 г. Как се роди проектът? Hang Stool разработих за един конкурс. Там той влезе с шортлистата и показаха прототипа на изложението в Банкок TIFF 2012. Red Dot просто му удариха още един печат за добър дизайн. Проектът се роди, докато изследвах проблематиката около сгъваемите столове и табуретки. Добре, сгъваш ги, но после къде ги държиш? Опрени до стената? В килера? В гаража? Къде? Навсякъде заемат място, пречат и т. н. И си казах: ами ако виси, закачен в гардероба и едновременно го ползваш като закачалка, той реално изчезва, заема нула допълнително място. И така. Изключително семпла Х-образна дървена конструкция с емблематичния силует на класическа дървена закачалка на облегалката. Изглежда, комбинацията между мултифункционалност и нестандартни приложения на познати предмети привлича вниманието. С това се характеризира и Hang Stool. Предварително търсен ефект ли е? В никакъв случай. По-скоро обратното - оказва се, че в това често е решението на конкретен проблем. Както и в случая с HANG STOOL. Какво според вас е необходимо, за да се превърне един дизайн от прототип в "реализиран проект"? Какво търсят производителите? Производителите са изключително различни. Всеки има свой подход към пазара. Някои имат доста изчистена визия относно бъдещия си продукт, други просто са осъзнали нуждата от него, но не знаят какъв точно да е той, което пак не е малко... Като цяло схемата, по която работя, е такава, че аз съм съпричастен с цялостното развитие на продукта. Ако се реализира - и аз печеля, ако не се реализира... Как избирате обектите и темите, върху които работите? Не работя, ако нямам конкретен клиент или интересна тема за конкурс. Така самоцелно да седна и да си кажа: "Хайде сега една лампичка...", не. Дизайнът в никакъв случай не е всичко за мен, вълнуват ме хиляди други неща. По-скоро съм развил някакъв втори слой на съзнанието си, който постоянно наблюдава и анализира дизайна около мен, където и да съм. Онзи ден бях в един музей в Нюрнберг и по едно време осъзнах, че докато слушам за парадите по времето на Третия райх, много внимателно разглеждам сглобката на една пейчица, без двата процеса взаимно да си пречат. Вие сте единственият български продуктов дизайнер от така нареченото "демократично" поколение с многократни успехи в световен мащаб, който избра да остане в България. Как се прави дизайн в България? Хм, признавам си, раздвоен съм. Имал съм много хубави моменти, но се е случвало и да се огорча. Като цяло режимът на ежемесечното оцеляване прави сетивата изострени и ума пъргав. Удовлетворението от добре свършената работа е голямо. Ако трябва да дадете съвет в едно изречение на младите български дизайнери в начало на професионалното им развитие, какво ще бъде то? Максимално бързо да направят собствена компания. Даже и първия път да се провалят, ще са научили много повече, отколкото десетки години да работят за някой друг. Какво е бъдещето на дизайна според вас? Ами, ще ми се да спрем с еднодневните некачествени продукти и опаковки - твърде много енергия и твърде много боклуци. Въобще да спрем с еднодневното мислене и цялата истерия с продажбите... Нямаме нужда от толкова неща. Мисля, че рано или късно дизайнът ще се върне към създаването на по-малко, но по-качествени продукти. Върху какво работите в момента? Тефтер, бутилка за душгел, пейка, устройство, което да преобразува кинетичната енергия от детска люлка в wi-fi.
Добави Коментар