SOMEWHERE IN - Ралица Паунова

Движа се бавно по криволичещ път, малко над курортните селища на Рила планина. Вали сняг на парцали, пътят се стеснява, чистачките работят на предела на възможностите си, а аз съм доволна от факта, че съм с чисто нови зимни гуми. Последните няколко седмици в работата бе доста натоварено и нямах търпение да избягам за няколко дни. Насочила съм се към хотел, който ми препоръча приятел. Бил нов и много уютен. Имало всичко, което съм търсела…Усмихнах се и хвърлих поглед на телефона си . Сигналът започна да се губи, а снегът вече заличаваше пътя. Точно когато взе да ме обзема леко притеснение, видях отбивката, която след няколко метра ме остави пред хотела. Бързо слязох от колата, взех багажа и се забързах към входа. Нямах търпение да се настаня и изпия чаша горещо кафе. Посрещнаха ме любезно и ме придружиха до стаята. Влязох, затворих вратата и открих дома си за следващите няколко дни…Наистина бе всичко, което търсех… Помещението бе стандартно, но усещането бе различно… Съчетано бе модерното излъчване на градски хотел с уникалната атмосфера на планинска вила или по-точно хижа. Бе решено в меки, земни тонове и изпълнено изцяло от естествени и наподобяващи такива материали. Влязох в банята. Бе просторна и ме зарадва факта, че имаше вана и душкабина отделно /винаги ми е било неудобно да вземам душ във вана/. „Но пък по-късно ще си напълня ваната“ – помислих си и излязох. Срещу вратата на банята бе разположена тоалетката и реших, че това е доста удачен вариант. Никога не ми е било приятно да се гримирам пред телевизора, /където най-често е предвидена тази зона/ особено, ако не ползвам стаята сама. Отворих шкафовете да хвърля бърз поглед . Идеално! - имаше висок шкаф за минибара с място за чаши и всичко останало, т.е. те нямаше да бъдат част от декора на някой филм, в случай, че загледам такъв по-късно… Сетих се, че ми се пие кафе и си поръчах. Изчаках го, докато се любувах на еленовите рога закачени на стената. Кафето ми пристигна. Взех го и излязох на терасата. Ооооо, има хамак – страхотно! Грабнах одеяло и една брошура и потънах в него. Брошурата гласеше: Somewhere IN е едно от онези места, които откъсват от всичко и всички...онези места, които приютяват и пленяват… Успокояват или съживяват? – въпрос на търсено усещане… Вече се стъмваше, а снегът продължаваше да засипва високите борове. Беше тихо и приказно. Тук съм вече…някъде в планината…усмихнах се и отпих горещо кафе…